Шумът в ушите е симптом, характерен както за патологични процеси, протичащи в ухото, така и за заболявания, които не са свързани с този орган. В същото време естеството на шума може да бъде описано от пациентите по различни начини. Това може да бъде тътен на мотора, бръмчене на триона, пукане, бълбукане, бръмчене. Някои пациенти описват този симптом по такъв начин, че мехурчетата се спукват в ухото или има усещане, че морето се пръска.
Най-честите заболявания, които могат да бъдат придружени от тези симптоми са
- възпаление на слуховата тръба;
- аномалии в развитието на мозъчните съдове;
- атеросклероза;
- ревматизъм;
- неврит на слуховия нерв;
- нараняване на главата.
Евстахит
Сред заболяванията на УНГ органите най-често наличието на шум в ухото се дължи на развитието на евстахит, възпаление на слуховата тръба.
В този случай този симптом възниква доста остро, има постоянен характер, което го отличава от шума, причинен от съдови нарушения. Пулсиращ характер е нетипичен за него. Наблюдава се увеличаване на шума в хоризонтално положение, особено при спуснат ръб на главата, което се дължи на анатомичната структура на слуховата тръба и нейния ъгъл на наклон. При преместване във вертикално положение интензитетът на шума намалява.
Най-често евстахитът е следствие от ARVI, тонзилит, ларингит. Важен фактор, допринасящ за диагностицирането на това състояние, е наличието на катарални явления, запушване на носа, хрема, които се появяват няколко часа преди развитието на шум в ухото.
Възможно е надеждно да се изясни диагнозата с помощта на отоскопия, която ви позволява да определите прибраната тъпанчева мембрана.
Такива промени се дължат на намаляване на налягането в тъпанчевата кухина в резултат на нарушение на дренажната функция на слуховата тръба.
Ефективен метод за лечение на евстахит е използването на вазоконстрикторни капки за нос. Използването им помага за намаляване на отока на слуховата тръба, както и за намаляване на количеството образувана слуз. Този ефект води до подобряване на проходимостта на евстахиевата тръба и следователно намалява симптомите.
Намаляването на шума в ухото може да се постигне и чрез прилагане на затоплящи процедури в околоушната област. Това могат да бъдат физиотерапевтични процедури, UHF, електрофореза с противовъзпалителни разтвори, мокри и сухи компреси. Подобен ефект може да се очаква от използването на нагрети капки за уши, съдържащи борен или камфоров алкохол, разтвори с антисептичен и противовъзпалителен компонент. Подобрението трябва да дойде в рамките на следващите няколко часа.
Ненавременното лечение може да доведе до разпространение на инфекцията в средното ухо и развитие на катарален и евентуално ексудативен среден отит.
В този случай е характерно засилване на симптомите, влошаване на общото състояние. Към неприятните усещания в ухото се добавя и изразен болков синдром. Средният отит често се проявява с повишаване на температурата до 38 -39 градуса. Развитието на това състояние изисква незабавна консултация с отоларинголог, чиято задача е да изясни естеството на възпалението и да предпише подходящо лечение.
Неврологични и съдови нарушения
В случаите, когато няма възпаление на слуховата тръба и средното ухо, а звукът остава в ухото, сякаш се пукат мехурчета, е необходимо да се консултирате със специалист за изясняване на диагнозата. Изследването на тази патология се извършва от невропатолог и ангионевролог.
Шумът в ухото може да се дължи на дисфункция на слуховия нерв. Инфекциозна или травматична лезия води до недостатъчно кръвоснабдяване на слуховата артерия, което се проявява с развитието на този симптом. Подобни симптоми се появяват при мозъчна аневризма. Ревматичните и атеросклеротични съдови лезии могат да се проявят и чрез усещане, че мехурчетата в ушите се спукват.
Проверка на хардуера
За да се изясни естеството на лезията в този случай, следните мозъчни изследвания могат да помогнат:
- ехоенцефалография (използва се при съмнение за тумор или черепно-мозъчна травма);
- Доплер ултразвук, който се основава на изследване на големи съдове с помощта на подходящ звуков сигнал;
- компютърна томография (позволява да изучавате структурата на мозъка в напречен разрез);
- ядрено-магнитен резонанс (оценява анатомичните особености на мозъка и наличието на патологични промени в него);
- магнитно-резонансна ангиография;
- позитронно-емисионна томография (оценява метаболитните процеси на мозъка на клетъчно ниво).
В зависимост от откритата патология, специалистът може да предложи различни методи за лечение. Това могат да бъдат както лекарства, така и физиотерапевтични процедури. При наличие на посттравматичен хематом или тумор може да се повдигне въпросът не само за консервативни, но и за хирургични методи на лечение.
