Идентифицирането на холестеатома на ухото може да бъде предизвикателство дори за специалист, тъй като заболяването протича безсимптомно в началните си стадии. Въпреки това, оплакванията от появата на тъпа, болки, притискащи или стрелящи болки в ухото, увреждане на слуха и в някои случаи замаяност и появата на злово течение показват развитието на гнойно-възпалителни заболявания при пациента, които от своя страна често причиняват образуването на холестеатом.
Причини за възникване
Въпреки факта, че тази патология е подобна на тумор на ухото, тяхното сходство е чисто формално. За разлика от тумороподобната формация, холестеатомът се състои от няколко слоя, съдържащи се в капсула от съединителна тъкан. Въз основа на външния си вид - гладка повърхност - той получи името си "перлен тумор". Вътре в черупката има кератинизиран епител, холестеролни кристали и кератин, а ядрото на тази неоплазма е бяло вещество с остра неприятна миризма.
Произходът на холестеатома на средното ухо е различен. Така че може да се образува в резултат на травма или пренебрегвани гнойни заболявания на слуховия орган - в 90% от случаите появата му е резултат от хроничен гноен среден отит. Холестеатом, придобит по време на живота, се нарича още "фалшив".
Има два вида механизми за външния му вид. В първия случай има врастване на плоския епител на външното ухо в средната кухина чрез разкъсване на тъпанчевата мембрана. Във втория, намаляването на налягането в тъпанчевата кухина, провокирано от евстахит, води до прибиране на доста голяма част от тъпанчевата мембрана в нея, където започват да се събират кератин и епителни частици.
В редки случаи това заболяване може да бъде вродено по природа, тогава се нарича "вярно".
По правило ембрионалните нарушения стават причина за вродена патология и тя се локализира в пирамидата на слепоочната кост. Във всеки случай, тази патология води до сериозно увреждане на средното ухо, тъй като, докато расте, то започва да оказва натиск върху околните костни тъкани, което провокира тяхното разрушаване. Освен това холестеатомните секрети са токсични и могат да доведат до смущения в звуковото възприятие. По този начин това заболяване може да доведе до сериозни усложнения под формата на мозъчен абсцес, менингит, менингоенцефалит, парализа на лицевите нерви и др.
Диагностика
Навременното диагностициране на това заболяване е важен фактор за по-нататъшно ефективно лечение и предотвратяване на усложнения. Когато се появят горните клинични симптоми и признаци (болка в ушите от различен характер, отделяне на детрит, главоболие, виене на свят, увреждане на слуха и др.), Отоларинголозите, както и невролозите и неврохирурзите прибягват до инструментални диагностични методи. Най-ефективните диагностични процедури са:
- отомикроскопия;
- рентгенография на темпоралната кост;
- CT сканиране;
- Магнитен резонанс;
- аудиометрия (откриване на загуба на слуха);
- тонална прагова аудиометрия (откриване на смесен тип загуба на слуха);
- вестибулометрия (анализ на функциите на вестибуларния апарат).
Лечение
В ранните етапи на развитие на това заболяване е възможно да се използва медикаментозно лечение. Основните принципи на такава терапия са измиването на тъпанчевото пространство с разтвор на борна киселина или протеолитични ензими. Ако обичайният метод на измиване не помогне за подобряване на състоянието на пациента, тогава за тази процедура се използва специална тръба с барабанна кухина с огъване в края, която се вкарва през отвор в тъпанчевата мембрана. При успешно лечение пациентът има прекратяване на нагнояване, белези, както и регенерация на тъканите на тимпаничното пространство.
Въпреки това, в повечето случаи консервативното лечение не носи желания ефект, така че проблемът се решава главно чрез хирургическа интервенция.
Операцията за отстраняване на холестеатома на ухото е разделена на няколко етапа:
- директно отстраняване на "перлен тумор";
- саниране на почистената кухина на средното ухо (с цел предотвратяване на рецидив на заболяването);
- възстановяване на увредени слухови костици;
- възстановяване на целостта на тъпанчевата мембрана.
Следоперативен период
Веднага след операцията пациентът може да изпита замаяност и гадене, но през следващите 7-10 дни тези следоперативни симптоми постепенно изчезват. Преди изписването на пациента от болницата, шевовете се отстраняват от раната зад външното ухо. След това на това място се прави превръзка, която трябва да се сменя на всеки няколко дни и да се отстранява напълно след заздравяване на раната. Четири седмици след операцията за отстраняване на холестеатома на ухото специалистите провеждат контролен преглед на слуха на пациента. Ако е необходима допълнителна хирургична интервенция за подобряването му, тогава тя може да се извърши не по-рано от 6 месеца след първата.
При успешно завършване на лечението трябва да се помни, че оперираният слухов орган има повишена чувствителност и трябва да бъде защитен от хипотермия и различни инфекции, навлизащи в него.
