Причини и лечение на миризма от ушите

Миризмата от ушите е симптом, който сигнализира за развитието на инфекциозно заболяване, придружено от възпаление на лигавиците на външното или средното ухо. Провокаторите на катаралните процеси са патогени, които проникват в слуховия анализатор по тубулен, хематогенен или тимпаничен път.

Най-често с развитието на патология на ухото се наблюдават допълнителни симптоми, които показват деструктивни промени в засегнатите тъкани: хипертермия, главоболие, натрупване на ексудат във външния слухов канал, загуба на слуха, сърбеж и др. Поради развитието на патогенна флора в огнища на възпаление възниква неприятна гнила миризма. Ненавременното лечение на УНГ заболяване води до влошаване на благосъстоянието и появата на усложнения.

Етиология

При липса на патологични процеси ушната мида и външният слухов проход не миришат. В редки случаи, по време на хормонални промени в тялото, от ухото идва едва доловим мирис на сяра, което се дължи на функционирането на жлезите за външна секреция в хрущялната част на ушния канал. Защо миришат ушите?

Появата на миризма често се свързва с появата на възпаление, чиито провокатори могат да бъдат:

• фарингит;
• ларингит;
• хроничен ринит;
• тонзилит;
• аденоиди;
• вторичен имунодефицит;
• нарушена секреция на сяра.

Появата на гнилостна миризма винаги се дължи на наличието на гнойно възпаление в тъканите на органа на слуха.

Намаляването на реактивността на тялото може да бъде причинено не само от хормонални промени, но и от лоша хигиена или злоупотреба с хормонални лекарства. Намаляването на местния имунитет води до активно развитие на патогенни микроби, вируси или гъбички, които провокират възпалителни процеси в тъканите.

Кога да се види лекар?

В повечето случаи неприятната миризма от ухото не се разглежда от пациентите като причина да потърсят помощ от отоларинголог. Експертите обаче предупреждават, че появата на симптом винаги показва развитието на патологични процеси в органа на слуха. Не отлагайте посещението при УНГ лекар, ако появата на специфичен аромат е придружена от следните признаци:

• силен сърбеж;
• главоболие;
• неразположение;
• шум в ушите;
• загуба на слуха;
• подуване на слуховия канал;
• пилинг на кожата в ушната мида;
• болезнени усещания при палпация на трагуса.

Само компетентен специалист може да определи вида на УНГ заболяването и по-нататъшната схема на лечение. Самолечението с антибактериални и противогъбични средства без точна диагноза може да провокира намаляване на нивото на pH в слуховия канал, което ще повлияе негативно на местния имунитет.

Външен отит

Една от най-честите причини за проблема е външният отит. УНГ заболяването се характеризира с развитие на катарални процеси в меките и хрущялните тъкани на ушната мида и външния слухов канал. Причинителите на патологията могат да бъдат стафилококи, стрептококи, Pseudomonas aeruginosa, Proteus и др. Инфекцията възниква при механично увреждане на кожата, попадане на течност в ухото, носене на замърсени слушалки или слухови апарати.

Важно! Късното лечение на външния отит води до възпаление на ушната мембрана и развитие на мирингит.

При отваряне на цирей (ограничен среден отит) от ушите се появява неприятна миризма, която се дължи на изтичането на гноен ексудат. По правило абсцесите се намират дълбоко в ушния канал, така че не се виждат при визуална проверка. При дифузен среден отит везикулите, пълни със зловонен ексудат, се локализират не само в ушния канал, но и върху ушната мида. Спонтанното им отваряне води до влошаване на неприятната миризма.

Отомикоза

Често пациентите идват при отоларинголог с оплаквания от миризма от ухото, сърбеж, запушване и загуба на слуха. Симптомите показват развитието на микотичен среден отит (отомикоза), чиито причинители са дрожди и плесени като Aspergillus, Candida или Penicillium. Развитието на гъбична инфекция може да бъде провокирано от:

• наранявания на ухото;
• хиповитаминоза;
• хормонален дисбаланс;
• травма на слуховия канал;
• соматични заболявания;
• следоперативни усложнения.

При пациенти с диабет отомикозата се развива много по-бързо, поради намалената резистентност на организма.

Предвестник на патологични промени в тъканите е неприятна миризма, която се появява при отделяне на серозен или гноен ексудат от ушния канал. На етапа на прогресиране на патологията се засяга тъпанчевата мембрана, което може да доведе до развитие на микотичен мирингит. Ненавременното преминаване на противогъбична терапия води до образуване на перфорирани дупки в ушната мембрана, което е изпълнено с увреждане на лигавицата в кухината на средното ухо.

Мирингит

Защо ми мирише ухото? Развитието на неприятна миризма често е свързано с възпаление в ушната мембрана. Деструктивните промени в тъканите неизбежно водят до евакуация в ушния канал на кръвен ексудат с остра миризма. Общи инфекции (тонзилит, грип), механична и химична травма на външното ухо или сепсис могат да провокират развитието на УНГ заболявания.

С развитието на катарални процеси върху мембраната се образуват були (везикули), пълни с ексудат. В зависимост от вида на инфекциозния агент, ексудатът може да има мирис на риба или гнилост. По време на отварянето на мехурчетата съдържанието влиза във външното ухо, в резултат на което пациентът усеща неприятна миризма. Следните симптоми сигнализират за появата на мирингит:

• стрелящи болки в ушите;
• кърваво течение;
• хиперемия на тъпанчевата мембрана;
• леко увреждане на слуха;
• увеличаване на паротидните лимфни възли.

Преди да използвате капки за уши, пациентите със съмнение за мирингит трябва да преминат диференциално диагностичен преглед от отоларинголог.

Гноен среден отит

Според експертите, неприятната миризма от ушите при хората често се причинява от развитието на гнойно възпаление в кухината на средното ухо. Патологията на ухото се характеризира с остър или хроничен ход на възпалителни процеси в лигавицата на тъпанчевата кухина и евстахиевата тръба, както и в костните структури на мастоидния израстък. Най-често инфекциозните агенти проникват в органа на слуха по тръбен метод с развитието на патогени в назофаринкса.

При прекомерно образуване на мукопурулентен секрет не е изключена инфекция на вътрешното ухо, което е изпълнено с развитието на лабиринтит.

С прогресията на заболяването в огнищата на възпаление се появяват инфилтрати от полиморфонуклеарни левкоцити, патогенни бактерии и лимфоидни клетки. Прекомерният натиск на гнойни маси върху ушната мембрана води до образуването на перфорирани дупки в нея (стадий на перфорация). Когато патологичният ексудат се евакуира в слуховия канал, възниква гнилостна миризма.

Медикаментозно лечение

Миризмата от ухото при хората се появява изключително при възникване на патологични промени в тъканите на слуховия анализатор. За да се премахне симптомът, е необходимо да се елиминира основната причина за появата му. Комплексното лечение на ушните патологии включва използването на системни и локални лекарства с изразени антифлогистични, антимикробни и антимикотични свойства.

В рамките на фармакотерапията за лечение на гъбични, вирусни и бактериални инфекции се използват:

1. капки за уши ("Uniflox", "Garazon", "Anauran") - локални препарати, които допринасят за унищожаването на патогенната флора в лезиите и облекчаване на болката;
2. системните антибиотици (Cefprozil, Amoxicillin, Cefdinir) са антимикробни средства с изразен бактериостатичен ефект. Премахване на локалните прояви на гнойно възпаление в органа на слуха;
3. противогъбични средства ("Клотримазол", "Кандибиотик", "Амфотерицин") - унищожават клетъчните структури на плесени и гъбички, подобни на дрожди, които провокират възпалителни процеси;
4. противовъзпалителни лекарства ("бетаметазон", "феназон", "дексаметазон") - блокери на каскадата от медиаторни реакции, произтичащи от синтеза на хистамин, серотонин и др. Бързо облекчаване на подуване и възпаление в засегнатите лигавици;
5. местни анестетици (ксилокаин, наропин, убистезин) - намаляват чувствителността на нервните клетки, като по този начин облекчават болката.

Ако пациентът има неприятна миризма от ухото, това сигнализира за наличието на патологичен ексудат във външния ушен канал. За изплакване на ухото и съответно премахване на симптома могат да се използват "Водороден пероксид" и "течност на Буров", но само в разредена форма. Разтворите имат дезинфекциращо действие, което спомага за повишаване на локалния имунитет и регресия на възпалението.

Навременното разпознаване и елиминиране на катаралните процеси в ухото може да предотврати развитието на проводима загуба на слуха, мастоидит и други тежки вътречерепни усложнения. Наред с медикаментозното лечение, експертите препоръчват да се подлагат на физиотерапия, насочена към ускоряване на процесите на регенерация в засегнатите тъкани.