Аудиометрията е метод за определяне на чувствителността на слуховия анализатор към звукови вибрации с различна интензивност. Диагностичните прегледи се извършват от аудиолог, който според кривите на аудиограмата може да определи прага на слуха на костно- и въздушно проводимите звукови сигнали. Резултатите от изследването позволяват да се диагностицира загубата на слуха и степента на нейното развитие при пациенти с патологии на ушите.
По време на аудиометричното изследване на пациента се подават звукови сигнали с различни дължини на вълната (честоти) и интензитети. Според субективните усещания на пациента на графиката се отбелязват точките на минимален звук, които се улавят от слуховия анализатор. Всяка от получените точки на графиката показва минималния интензитет на звукова вибрация с дадена честота. След обработка на графиката и свързване на всички точки, аудиологът получава две криви: минималният праг за костна и въздушна звукова проводимост на тоновете.
Тонална аудиометрия
Какво е слухова аудиометрия? Аудиометрията е метод за определяне на минималния интензитет на звука, който може да бъде възприет от звукопроводящата и звукоулавящата част на слуховия анализатор. При липса на патологии човек може да чуе шепнеща реч или тиктакане на часовник, чийто интензитет на звуковите вибрации е в диапазона от 0 до 25 dB.
Невъзможността за възприемане на звукови вибрации с интензитет под 26 dB показва увреждане на слуха.
Има няколко вида аудиометрични изследвания, основните от които са:
- компютър;
- реч;
- тонален.
Тоналната аудиометрия е метод за определяне на степента на загуба на слуха по прага на звуково възприятие с честотен диапазон от 125 до 8000 Hz. Благодарение на прегледа специалистът може да определи минималното ниво на слуховата чувствителност на пациента, което дава основание за поставяне на точна диагноза и определяне на степента на развитие на загубата на слуха.
Показания
Аудиометричните тестове са едни от най-надеждните, наред с другите отоларингологични изследвания, за оценка на прага на слуховата чувствителност. Преките индикации за преминаване на акустичен преглед са:
- отосклероза;
- автофония;
- загуба на слуха;
- евстахит;
- повтарящ се среден отит;
- черепно-мозъчна травма;
- често възпаление на назофаринкса;
- анормална структура на органа на слуха.
Процедурата няма противопоказания и не изисква специално обучение. Инструменталният метод на изследване ви позволява да определите наличието на тумори, анатомични аномалии в структурите на ухото и препятствия, образувани по време на възпаление на меките тъкани. Така УНГ лекарят определя с висока точност в коя от частите на слуховия анализатор има патологични изменения, водещи до развитие на слухова дисфункция.
Терминология
За да разберете как се извършва тестването на аудиограма, трябва да разберете метода на аудиометрия и свързаната терминология. Остротата на слуха се определя от данни, които отчитат две основни характеристики на звуковите вибрации:
- честота (дължина на вълната) - характеристика на броя на трептенията на звуковите сигнали за 1 секунда, която се изразява в херци (Hz);
- интензитетът е физическа величина, която определя силата на налягането на вибрациите, създадени от звуковата вълна. За удобство аудиометричните изследвания използват не скалар, а относителна стойност, която се измерва в децибели (dB).
Тоналната аудиометрия е субективна мярка за слухово възприятие, която изисква обратна връзка от субекта. Аудиологът, използвайки аудиометър, дава звукови сигнали с определена честота и интензитет, докато пациентът го информира дали възприема звуци или не. В отоларингологията най-често се използва тоналният метод за откриване на нарушения в работата на слуховия анализатор, който дава възможност да се оцени степента на чувствителност на космените клетки и възможни нарушения в звукопроводящата и звукоприемащата система .
Начертаване на графика
Аудиометричните прегледи започват с проверка на здравото ухо. С помощта на специална слушалка, поставена на ушната мида, специалистът определя прага на въздушната проводимост. За да се определи костната проводимост върху костта на мастоидния израстък, разположен зад ушната мида, се фиксира специален вибратор.
Резултатите от въздушната проводимост оценяват прага на слухова чувствителност на пациента, а костната проводимост показва възприемането на звукови сигнали, когато звукопроводящата система е изключена - „кохлеарен резерв“. Аудиограмата на ухото ви позволява да определите с висока точност в коя част на слуховия анализатор има нарушения.
При липса на препятствия по пътя на звуковата вълна през звукоулавящата система, вибрациите, създавани от нея в костните структури на вътрешното ухо, ще се усилват многократно. При наличие на патологии в средното или външното ухо, само вибрациите ще достигнат до ушния лабиринт и съответно до космените клетки (рецептори).
Стандарти за аудиометрия
Резултатът от аудиометричното изследване е аудиограма, която показва 4 сигнални криви: две за дясното и две за лявото ухо. Според графичните данни специалистът оценява степента на чувствителност на космените клетки, т.е. слухови рецептори. Според международната класификация степента на загуба на слуха се определя чрез сравняване на получените резултати със стандартни данни:
- 26-40 dB - незначителна загуба на слуха (1 степен на загуба на слуха), при която пациентът има затруднения да различи шепот говор;
- 41-55 dB - средна загуба на слуха (2-ра степен на загуба на слуха), при която пациентът не възприема нормална реч на разстояние повече от 10 m;
- 56-70 dB - тежка загуба на слуха (загуба на слуха 3 степен), при която пациентът е в състояние да възприема звукови сигнали с висок интензитет;
- 71-90dB - много тежка загуба на слуха (4-та степен на загуба на слуха), при която пациентът различава много силна реч, произнесена на разстояние не повече от 40 см от ушната мида.
При диагностициране на клинична глухота пациентите не могат да възприемат звукови вибрации с интензитет над 120 dB. При пълна глухота слухово-вербалната комуникация с пациентите е почти невъзможна.
Интерпретация на резултатите
Слуховата аудиограма е графично представяне на резултатите от аудиометрично изследване. В двуизмерна координатна система хоризонталната (абсцисната ос) показва честотата на звуковите вибрации в Hz, а вертикалната (ордината) показва интензитета на звуковия сигнал в dB. По правило графиката изобразява две криви, едната от които показва прага на чувствителността на костта, а втората - въздушната проводимост на тоновете.
Костната проводимост показва наличието на устойчивост на вибрации, създадени от звукови вибрации в структурите на вътрешното ухо и костите на черепа. Въздушната проводимост ви позволява да диагностицирате наличието на препятствия по пътя на звуковия сигнал през дихателните пътища на средното и външното ухо.
Как да тълкуваме резултатите? Нормалната аудиограма съдържа две графики, чиито крайни точки се намират в диапазона от 0 до 25 dB. В този случай разликата между графичните резултати на въздушната и костната проводимост на звука се нарича интервал кост-въздух. Когато оценява резултатите от изследването, лекарят анализира следните данни:
- ако кривата на костната проводимост на звуковите сигнали е в нормалните граници, а кривата на въздуха е много по-ниска, това показва развитие на проводима загуба на слуха;
- ако и двете криви съвпадат, но в същото време са разположени под нормалните граници, се диагностицира сензорна загуба на слуха;
- наличието на голям костно-въздушен интервал, при който и двете криви са извън нормалните граници, показва развитие на смесена загуба на слуха.
Аудиограмата за сензорна загуба на слуха ви позволява да определите прага на възприемане на звукови сигнали според размера на интервала костно-въздушен. Аудиометричната диагностика е един от най-надеждните начини за определяне на тежестта на загубата на слуха.
При диагностициране на сензорна загуба на слуха степен 4, слуховият анализатор не е в състояние да възприема и обработва звуци с интензитет под 91 dB.
Пациентите с тази патология практически не различават звуци дори при използване на слухови апарати.
