Антибиотици при синузит – лекуваме се правилно

Според медицинската статистика синузитът е един от най-честите видове заболявания. Остър синузит доста често се появява на фона на неправилно лечение на ARVI и е вид усложнение. Това заболяване засяга както деца, така и възрастни.

Хроничният синузит заема водеща позиция сред другите заболявания от хроничен тип и се среща при 146 души от 1000. Смята се, че до 15 процента от възрастните и до 5 процента от децата страдат от някаква форма на синузит.

Тежестта на синузит

Преди лечението на такова заболяване е необходимо да се определи неговата тежест. Синузитът може да бъде представен в три форми:

1. При лек синузит се наблюдава запушване на носа, образува се слуз, която навлиза в орофаринкса. В този случай телесната температура на пациента може да се повиши до субфебрилни стойности (като правило не повече от 37,5 градуса). Съпътстващи симптоми са следните: намалено обоняние, повтарящи се главоболия, обща слабост.
2. Умереният синузит се характеризира с гнойно течение от носа. Повишава се и телесната температура (не повече от 38 градуса). При палпиране (опипване) на лицевата област на синусите пациентът забелязва болезнени усещания. Както при лека форма, остротата на миризмата може да бъде намалена, може да има главоболие, излъчващо към зъбите на горната челюст.
3. Тежкият синузит е труден за лечение. Телесната температура на пациента надвишава субфебрилните стойности (повече от 38 градуса). В допълнение към силната назална конгестия, главоболие и гнойно течение, се диагностицира пълна загуба на миризма. В някои случаи се появяват сериозни вътречерепни усложнения. Това може да бъде менингит, остеомиелит, полипи и т.н.

Лечение

Основната задача на курса за лечение на синузит е пълното премахване на огнища на инфекция, които причиняват патологични промени в околоносните синуси. Антибиотик за синузит действа директно върху патогена и намалява риска от усложнения. По правило лекарства от този тип се предписват за лечение на остри форми на заболяването или в случай на рецидив. Следователно курсът на прием не трябва да бъде по-малък от 14 дни. Що се отнася до хроничната форма на синузит, в този случай лечението с антибиотици е допълнителен инструмент.

Ако се използва антибиотична терапия, лекарството трябва да продължи още 7 дни след отзвучаване на симптомите. Това ще гарантира, че огнищата на инфекция са напълно потиснати и в тялото не остава нито един патоген. В противен случай може да се очаква рецидив.

Антибиотиците за синузит при възрастни може да не подобрят състоянието. Ако след 4-5 дни не се наблюдава положителен ефект, се предписва антибиотик от различен тип или от друга група. Всичко ще зависи от резистентността - нивото на устойчивост на патогенните микроорганизми към активните вещества на лекарството.

За да определите кой антибиотик трябва да се приема за синузит във всеки отделен случай, трябва да се консултирате с УНГ лекар. Не трябва да експериментирате със собственото си здраве и да се самолекувате.

Антибиотиците са мощни лекарства, които имат мощен ефект върху тялото. Следователно тяхното използване трябва да бъде оправдано.

Антибиотични групи

Антибиотиците са естествени или полусинтетични лекарства. Те унищожават микробите или значително забавят техния растеж и размножаване. Техните характеристики и вид на експозиция ще зависят изцяло от тяхната химическа структура. В зависимост от това всички антибактериални средства са разделени на следните групи:

1. Пеницилините най-често се използват при лечението на такива видове синузит като фронтален синузит и синузит. Това е много добър вид антибиотик, тъй като е силно селективен. С други думи, той действа локално само на мястото на инфекцията и не засяга цялото тяло. По правило при синузит се предписват "Ампицилин", "Азлоцилин" и "Амоксицилин". Такива лекарства разрушават клетъчните стени на патогенните бактерии и по този начин значително намаляват тяхната активност.
2. Цефалоспорините по своята химическа структура са много сходни с предишната група. Основното им предимство е способността да се борят с бактерии, които са нечувствителни към пеницилини. Днес цефалоспорините от три поколения се използват активно за синузит. Първото поколение е цефазолин, второто е цефалексин, а третото е цефтриаксон, цефотаксим. В по-голямата си част антибиотиците от първите две поколения се използват за лечение на такова заболяване.
3. Макролидите са антибиотици, които се предписват и при синузит. Те блокират бактериалните структури, които произвеждат протеини. В резултат на това вирусите спират да се размножават и умират. Такива лекарства са безопасни за тялото. Следователно, характерна особеност на тази група лекарства е възможността за продължителна употреба.
4. Тетрациклините са подобни по ефект на макролидите, но имат по-ниска селективност. Поради тази причина дългосрочната им употреба не се препоръчва, тъй като те спират протеиновия синтез не само в клетките на вирусите, но и в клетките на тялото. Антибиотиците от тази група обикновено не се предписват за лечение на синузит. В някои случаи (по указание на лекар) тетрациклиновият мехлем може да се използва за лечение на носната лигавица.
5. Аминогликозидите и хлорамфениколът имат доста широк спектър от ефекти върху тялото. Използването им е подходящо само когато се откриват инфекциозни патологични процеси едновременно в няколко органа. Тези лекарства са токсични и могат да имат странични ефекти като увреждане на бъбреците и черния дроб. Поради това те не се използват при синузит.

Противопоказания и странични ефекти

Не винаги е най-добре да се лекува синузит с антибиотици. Това се отнася за онези случаи, когато заболяването е причинено от гъбичен или алергичен патоген. Освен това не забравяйте за противопоказанията.

Вземете например първата група, която включва пеницилини. Ако пациентът има свръхчувствителност към такива вещества или алергични заболявания, те не трябва да се използват. Освен това те трябва да бъдат изхвърлени, когато:

• моноцитно възпалено гърло;
• дисфункция на бъбреците и черния дроб;
• чревни патологии от хроничен тип;
• лимфоцитна левкемия;
• кърмене.

Антибиотиците трябва да се избягват по време на бременност. Това може да навреди на бебето и да повлияе негативно на вътреутробното развитие. Например, "Аугментин" и други пеницилини трябва да се използват само след 3-4 месеца от бременността (втората половина) и само когато е абсолютно необходимо.

Що се отнася до страничните ефекти на антибиотиците, всички те са добре известни. На първо място, ние говорим за отрицателното въздействие върху чревната микрофлора. В допълнение, такива лекарства инхибират или напълно унищожават бактериите, полезни за тялото. В резултат на това имунитетът е значително намален.

Лечението на синузит с антибиотици може да доведе до следните нежелани реакции:

• кандидоза;
• главоболие;
• болки в ставите и мускулите;
• гадене;
• диария;
• повръщане;
• дерматит;
• нарушение на вкусовите усещания;
• промени в състава на кръвта и др.

За разлика от пеницилините, макролидните антибиотици определено имат по-малко странични ефекти. За да запазите тялото си, не се колебайте да задавате въпроси на Вашия лекар.

Прочетете внимателно инструкциите, защото от това зависи ефективността на лечението и вашето здраве. Обърнете специално внимание с антибиотиците от групата на аминогликозидите. Това са много мощни лекарства, които могат да доведат до множество усложнения.

Възможни грешки

Неправилният избор на лекарство е типична грешка. Това се случва, когато не се вземат предвид видът на патологичния патоген и спектърът на антибиотична експозиция. Например, "Линкомицин" не може да бъде предписан за борба със синузит. Патогенните бактерии също са нечувствителни към гентамицин и оксацилин. Препоръчва се да се използва "Ципрофлоксацин" само за лечение на сложни форми на синузит.

Друга често срещана грешка е неправилният начин на приложение на лекарството в тялото. Да, и това, за съжаление, се случва и днес. Ако терапията се провежда амбулаторно (тоест извън лечебното заведение), антибиотиците за синузит не трябва да се прилагат интрамускулно. За основа трябва да се вземат перорални лекарства. Освен това е необходимо да се премине към перорални антибиотици, тъй като състоянието на пациента се подобрява и синузитът преминава в по-лека форма (т.нар. стъпка терапия).

Изборът на грешна доза (по-малко от нормалната в повечето случаи) е често срещана грешка. В допълнение, режимът на дозиране на лекарството може да бъде нарушен, когато не се спазва честотата на употреба на антибиотици.

Не забравяйте да вземете предвид и времето за хранене. Например, "Азитромицин" и "Ампицилин" трябва да се консумират непосредствено преди хранене (един час).

Кога не са необходими антибиотици?

Трябва да се отбележи, че антибиотиците се предписват само при заболявания с бактериален произход. Ако вирусите на грип или настинка са основната причина за синузит, тяхното използване ще бъде неефективно. Освен това трябва да спрете приема на такива лекарства за гъбични и алергични видове синузит. Винаги трябва да се помни, че неправилният или неразумен прием на антибиотици допринася за влошаване на клиничната картина и води до появата на усложнения. Тези лекарства не се препоръчват за следните видове синузит:

• вирусен синузит;
• синузит като проява на алергии;
• хроничен синузит (ако е причинен от гъбична инфекция);
• лек синузит (обикновени инхалации и изплакване са напълно достатъчни).

Във всеки случай не ви съветваме сами да избирате антибиотици за вашия синузит. Това не е случай, когато самолечение може да бъде оправдано. Това заболяване трябва да се лекува само под ръководството на лекар. Този подход ще ви спести риска от усложнения и ще ви помогне бързо да се върнете към пълноценен, здравословен живот.