Симптоми и лечение на остър гноен среден отит

Остър гноен среден отит е отоларингологична патология, характеризираща се с гнойно възпаление в средното ухо: тъпанчева кухина, евстахиева тръба, мастоиден израстък. Причината за развитието на УНГ заболяване са бактерии и гъбични патогени, които активно се размножават в ушната кухина, когато имунната защита е отслабена. Ненавременното лечение на заболяването води до развитие на стеноза, загуба на слуха, автофония, лабиринтит, сепсис и др.

Провокатори на катарални процеси в лигавиците на средното ухо са предимно стрептококи, стафилококи, аспергили, дифтериен бацил и актиномицети. Активното развитие на патогенната флора се случва в случай на намаляване на местния имунитет. Причината за това може да е недостатъчното производство на сяра в ушния канал, което има изразен антимикробен ефект.

Етиология на заболяването

Според статистиката гнойният среден отит представлява около 10% от всички заболявания на ушите. Най-често патологични процеси в тъканите на органа на слуха се наблюдават при деца под 3 години, което се дължи на анатомичните особености на структурата на някои части на ухото и намалената реактивност на имунната система. Няма специфични причинители на остър гноен среден отит. УНГ патология се проявява като постинфекциозно или посттравматично усложнение.

Намаляването на имунните сили на организма, провокиращо гнойно възпаление в ухото, в 80% от случаите се причинява от инфекциозна лезия на назофаринкса:

• синузит;
• синузит;
• грип;
• тонзилит;
• аденоиди.

Много по-рядко патогенните агенти проникват в ухото чрез наранявания на мастоидния израстък. Още по-рядко заболяването се проявява в случай на хематогенен трансфер на инфекциозни агенти по време на развитието на морбили, скарлатина, туберкулоза и др.

Според отоларинголозите има редица фактори, които допринасят за намаляване на реактивността на имунната система. Те включват:

• хиповитаминоза;
• ендокринни нарушения;
• лоши навици;
• злоупотреба с антибиотици;
• следоперативен период;
• патология на носната преграда;
• чести заболявания (нефрит, захарен диабет).

Важно! Постоянният поток на вода в ушния канал води до промяна в нивото на pH в ушния канал, което е изпълнено с намаляване на местния имунитет.

Причини за възпаление на средното ухо при деца

Бебетата са податливи на заболяването, което е свързано със структурните особености на евстахиевата тръба. До три години процесът на формиране на някои части на слуховия апарат продължава и до определеното време евстахиевата тръба остава доста къса, но широка. Разположен е почти перпендикулярно на назофаринкса, следователно патогените и течността почти свободно влизат в ушния канал.

В педиатрията има няколко основни причини за развитието на УНГ патология при деца:

• изтичане на млечната смес в тъпанчевата кухина;
• дефицит на микроелементи и витамин С;
• чести ринити, възпалено гърло, аденоиди;
• недостатъчно отстранен механизъм за терморегулация;
• намалена реактивност на имунната система;
• наранявания на ухото, причинени от неправилна тоалетна на ушния канал.

Инфекциозните заболявания при децата са много чести, провокиращи оток на лигавиците на назофаринкса. Впоследствие бактериалната или вирусната флора навлиза в средното ухо по тубулен път при кихане или кашляне.

Гнойното възпаление на органа на слуха е вторично в 90% от случаите и е следствие от ненавременно лечение на катаралната форма на УНГ заболяване.

Симптоми

Основният признак за развитието на гнойно възпаление в ухото е отделянето на мукопурулентен ексудат от ушния канал. В резултат на остри катарални процеси в лигавиците на органа на слуха се получава удебеляване на евстахиевата тръба, в резултат на което остротата на слуха намалява. Класическите признаци на развитието на болестта са:

• пулсираща болка в ухото;
• главоболие;
• хипертермия;
• гноен секрет от ухото;
• подуване на ушния канал;
• увреждане на слуха;
• запушване на ушите.

Възможно е да се разпознае развитието на заболяването при кърмаче по други клинични прояви. Гнойното възпаление причинява силна болка, така че детето може да стане неспокойно или хленчещо. Поради засилена болка по време на кърмене детето отказва да се храни. От отвора на ухото се отделят жълтеникави маси, които имат неприятна миризма.

Важно! На фона на развитието на автофонията при деца под 1,5 години често възникват проблеми в периода на формиране на речта.

Етапи на развитие

В зависимост от това къде точно възниква възпалението, УНГ заболяването може да бъде дясно (ляво), периодично или двустранно. Остър левостранен гноен среден отит не се различава от десния, с изключение на мястото на локализация на огнището на възпалението. Въпреки това, в медицинската практика отоларинголозите са по-склонни да се сблъскат с двустранна патология на ухото.

По време на развитието на УНГ заболяването преминава през няколко основни етапа, а именно:

1. остър турбоотит - характеризира се с началото на възпалителен процес в лигавиците на основните части на средното ухо. Пациентът изпитва дискомфорт поради усещане за задръстване в ухото и появата на ехо ефект;
2. катарално възпаление - проявява се в рязко намаляване на налягането в ушната кухина, което е свързано с повишено производство на излив. Поради оток на засегнатите тъкани течният ексудат от ушния канал не се евакуира, което води до натрупването му в тъпанчевата кухина. В резултат на това пациентът усеща преливане на течност вътре в ухото и дискомфорт, причинен от изпъкналостта на тъпанчевата мембрана;
3. предперфоративно възпаление - процесът на преход на течен ексудат в дебели гнойни маси, който се причинява от бактериална или гъбична инфекция. В този случай болката се усилва и започва да излъчва към слепоочието, зъбите, моста на носа и т.н.;
4. перфорация на мембраната - пробив на тъпанчевата мембрана, който възниква поради високото налягане на гнойни маси върху нейната повърхност. В случай на развитие на остър десен (ляво) гноен среден отит, гнойта започва да се отделя от ухото. Поради това налягането вътре в ушната кухина намалява, което води до намаляване на болката;
5. репаративен стадий - придружен от белези на тъпанчевата мембрана, което води до частично или пълно възстановяване на слуха. Постепенно шумовете в ухото намаляват, което се дължи на намаляване на отока в лигавиците на органа на слуха.

При малките деца тъпанчето е по-плътно, следователно на етапа на перфорация не винаги се счупва, което води до изтичане на гнойни маси в ушния лабиринт.

Характеристики на терапията

При точна диагноза и определяне на оптималния режим на лечение симптомите на заболяването могат да бъдат спрени в рамките на 10-12 дни. Наличието на гнойно съдържание в секрета показва развитието на гъбична или бактериална флора в огнища на възпаление. За отстраняването им се използват следните видове лекарства:

• глюкокортикостероидни капки ("Garazon", "Deksona") - премахват възпалителните процеси, което помага за възстановяване на дренажната функция на слуховата тръба;
• нестероидни противовъзпалителни капки ("Otinum", "Otipax") - облекчават възпалението и болката, но за разлика от хормоналните лекарства не допринасят за появата на странични реакции;
• антибактериални капки за уши ("Fugentin", "Normax") - убиват патогенните бактерии, които провокират появата на гноен ексудат и възпаление в лигавиците на средното ухо;
• системни антибиотици ("Амоксицилин", "Ципрофлоксацин") - инхибират активността на микробната флора в огнища на възпаление, което се дължи на способността им да инхибират синтеза на клетъчните стени на патогени;
• антипиретици ("Nuforen", "Paracetamol") - нормализират телесната температура, което води до по-добро здраве.

Важно! "Ципрофлоксацин" не трябва да се използва от деца под 18 години и жени по време на бременност или кърмене.

Антибиотичната терапия, съчетана с употребата на симптоматични лекарства, насърчава бързото възстановяване. В случай на навременно обжалване при специалист, ще бъде възможно да се премахнат проявите на патология на ушите в рамките на 7-10 дни.