Възпалението на сливиците или друг патологичен процес, който протича в тях, води до неизправност на имунната система на целия организъм. В тази връзка възпалените сливици са причина да посетите отоларинголог, за да проучите причината за това явление, да извършите противовъзпалителни действия.
От най-голямо значение са палатинните сливици, често наричани жлези, сдвоени образувания, които са разположени симетрично във фаринкса. Възпалението на жлезите се нарича тонзилит (tonsil на латински – tonsillae). Този процес се дължи на въздействието на патогенни микроорганизми, вируси, бактерии, специфични патогени и може да се развие в резултат на имунни нарушения, възникващи в организма.
Симптоматичен тонзилит
Поражението на сливиците може да бъде изолирано или да бъде причинено от системен процес в тялото. В този случай възпалението на жлезите е един от симптомите на патологичния процес. Често острият тонзилит е признак на системно увреждане на организма от различни инфекции, като напр.
- Инфекциозна мононуклеоза;
- скарлатина;
- дребна шарка;
- дифтерия;
- Коремен тиф;
- туларемия;
- херпес и аденовирусна инфекция;
- сифилис.
Естеството на поражението на сливиците при тези патологични състояния не е специфично.
В тази връзка допълнителни признаци и лабораторна диагностика играят важна роля за изясняване на диагнозата.
Развитието на остър тонзилит при инфекциозна мононуклеоза се причинява от вируса на Epstein-Barr. Също като възпалено гърло, заболяването се характеризира с възпалено гърло, подути жлези и повишаване на телесната температура. За разлика от други бактериални тонзилити, при инфекциозна мононуклеоза се забелязва увеличение не само на регионалните, но и на всички групи лимфни възли.
Характерно е и уголемяването на черния дроб и далака. В този случай може да има чувствителност при палпация на тези органи. Значителна част от пациентите имат обрив. Инфекциозната мононуклеоза се характеризира с дълъг ход на заболяването.
Пациентът може да е болен в продължение на няколко месеца, като отбелязва неразположение, дискомфорт в гърлото и повишаване на телесната температура.
В този случай няма да е възможно да се изясни диагнозата въз основа на фарингоскопската картина, тъй като възпалението на жлезите при инфекциозна мононуклеоза не се характеризира със специални признаци. Наличието на допълнителни признаци, както и лабораторна диагностика, която позволява откриване на атипични мононуклеарни клетки или изразена лимфоцитоза в общия кръвен тест, помага за изясняване на диагнозата.
Тежкото протичане, когато жлезите са рязко подути, се характеризира с процес, причинен от влиянието на дифтериен бацил. Инфекцията се развива рязко с явленията на интоксикация. Заболяването може да има характер на локално увреждане или широко разпространено, когато в процеса са включени носът, ларинкса, трахеята, бронхите. Орофарингеалната дифтерия е най-честата форма на заболяването. При това заболяване има умерена хиперемия и оток на сливиците, палатинните дъги. Степента на болка в гърлото съответства на естеството на промените в сливиците.
Характерен признак, който позволява да се подозира дифтерия, е откриването на типичен дифтериен филм, покриващ сливиците.
Първоначално изглежда като желеобразна маса, но след 1-2 дни става сива, плътна. При опит за изстъргване се образува кървяща ерозивна повърхност. Друг признак, който характеризира дифтерията, е, че отстраненият филм, когато се постави във вода, не потъва и не се разпада на отделни фрагменти.
Продължителността на температурния период при дифтерия зависи от степента на увреждане, неговото разпространение. Средно хипертермията продължава 5-7 дни. В същото време температурните показатели варират от 37,5 до 39-40 градуса. Заболяването се характеризира с доста продължително наличие на промени в сливиците, които продължават дори след нормализиране на температурата и намаляване на болковия синдром. Наличието на фибринозен филм може да се отбележи в рамките на една седмица след регресията на останалите симптоми на заболяването.
Това протичане на дифтерия обикновено има доброкачествено протичане, наподобяващо стрептококова възпалено гърло. Често става възможно да се изясни диагнозата само въз основа на епидемиологичната ситуация, резултатите от лабораторното изследване. Въпреки това, в редки случаи заболяването може да се трансформира в по-тежка форма, което води до развитие на оток на ларинкса и ларингоспазъм.
Сливиците също могат да се възпалят и подути при други инфекциозни процеси, протичащи в тялото. Аденовирус, херпесна инфекция, морбили, скарлатина, както и други инфекции, предавани по въздушно-капков път, обикновено протичат с поражението на лимфоидните образувания. В този случай се установява хиперемия на твърдото и мекото небце, задната фарингеална стена, небните арки.
Сливиците също могат да се възпалят. Те се увеличават по размер, придобиват ярко розов цвят. Тъй като промените в кухината на гърлото не са специфични, допълнителни симптоми и данни за епидемиологичната ситуация допринасят за изясняване на диагнозата. При детските инфекции наличието на обрив, характерен за всяко заболяване, е от съществена помощ при диагностицирането.
При възрастни пациенти, ако сливиците са възпалени, е необходимо да се изключат и полово предавани инфекции, сифилис, гонорея и др. Тъй като клиничните прояви са оскъдни, анамнезата и лабораторната диагностика играят важна роля в диагностицирането на такива състояния. Включва изследване на титъра на антитела срещу специфичен патоген в кръвта, бактериални култури на слуз от орофаринкса. Един венеролог ще ви помогне да определите списъка с необходимите прегледи.
Стрептококова възпалено гърло
Въпреки факта, че най-често възпалението на сливиците се причинява от различни вируси, ефектът на хемолитичния стрептокок заема специално място сред причините за възпаление на сливиците. Резултатът от тази инфекция е развитието на тонзилит. Специално отношение към тази патология се дължи на особеностите на заболяването, неговото протичане и възможните тежки усложнения.
Основните симптоми на заболяването:
- възпалено гърло, по-лошо при преглъщане;
- повишаване на телесната температура до 39 градуса;
- силно неразположение, слабост;
- болезненост в ставите;
- главоболие;
- липса на апетит;
- подути и болезнени регионални лимфни възли.
В допълнение към тежките клинични симптоми, ангината се характеризира с типични промени по време на фарингоскопия. В зависимост от естеството на лезията се разграничават следните форми:
- катарален;
- гноен, който се разделя на фоликуларен и лакунарен;
- некротичен.
Обективното изследване с катарална форма ви позволява да откриете възпалени жлези. Те са червени на цвят. Подуването на сливиците се проявява с техния "лак", лъскав вид. Няма гнойни огнища. Възпалителният процес може да се разпространи извън органите, като се разпространи до небните дъги, твърдото и мекото небце.
Гнойното възпаление на сливиците в гърлото се характеризира с наличието на почти бяла или жълта плака, покриваща фоликулите или запълваща лакуните. Гнойните огнища не излизат отвъд сливиците.В този случай има подуване и хиперемия на сливиците. Те са възпалени и силно болезнени.
Сериозно усложнение на гнойния процес е развитието на флегмонозна форма на ангина, която може да възникне с образуването на абсцес. По-често това е асиметричен процес, при който амигдалата е подута само от едната страна. В същото време общото състояние на пациента се влошава значително. Явленията на интоксикация се увеличават. Показанията на температурата се колебаят в рамките на 40 градуса. Поради болката пациентът трудно отваря устата си.
Фарингоскопията разкрива, че жлезата е значително подута от едната страна. Полученият тумор дори води до изместване на езика в обратна посока. Поради възпалено гърло, тежка лимфаденопатия, с абсцес на сливиците, главата на пациента е наклонена към лезията. В повечето случаи, въпреки продължаващата антибиотична терапия, подобно възпаление на жлезите изисква оперативно лечение.
Хроничен тонзилит
Сред процесите, характеризиращи се с поражението на сливиците, хроничният тонзилит е широко разпространен. Честотата е около 10% от населението. Характеризира се с периоди на обостряне и ремисия.
Основните признаци на хроничен тонзилит са данните от анамнезата, които показват чести тонзилити, както и наличие на гнойно съдържание в криптите. Представлява гъсто казеозно съдържание с неприятна зловонна миризма. Диагнозата на заболяването трябва да се извършва по време на периода на ремисия. При обостряне на хроничен тонзилит фарингоскопската картина съответства на ангина, което не позволява надеждно да се изясни патологията.
Важен признак, потвърждаващ хроничен тонзилит, е лимфаденопатията.
Подутият и болезнен лимфен възел близо до ъгъла на долната челюст и по протежение на стерноклеидомастовидния мускул предполага хроничен възпалителен процес. Лимфаденопатията обаче може да има решаващо значение в диагностиката само при липса на остри възпалителни процеси в главата, шията и устната кухина.
Тонзилит поради нарушения на кръвта
Причината за развитието на тонзилит могат да бъдат хематологични заболявания, левкемия, агранулоцитоза. Левкемията се причинява от нарушение на съзряването на кръвните клетки, в резултат на което незрели клетки се натрупват в кръвния поток. Този злокачествен процес има остро начало, което се проявява с рязко неразположение, повишаване на температурата. Може да се появи кървене или кръвоизлив. Характерно е увеличението на черния дроб и далака. Поражението на сливиците се развива на втория или третия ден от заболяването, протича първо като катарална възпалено гърло, след което се трансформира в некротична форма.
Аганулоцитозата се характеризира с рязко намаляване на количеството на белите кръвни елементи, които играят важна роля за осигуряване на човешкия имунитет. Причината за развитието му е
- излагане на радиоактивно лъчение;
- употребата на антинеопластични средства, цитостатици;
- употребата на лекарства с подходящи странични ефекти, аналгин, бутадион и др.
Остър тонзилит и стоматит са първите признаци на заболяването. Агранулоцитозата се характеризира с тежък ход, повишаване на телесната температура до 40 градуса. Поражението на устната лигавица и сливиците е некротично.
Изясняване на диагнозата за хематологични патологии е възможно след кръвен тест. В някои случаи е необходимо изследване на костния мозък. Такива пациенти се лекуват в хематологични отделения.
В зависимост от естеството и протичането на възпалителния процес в сливиците, терапевтичните мерки могат да се различават значително. В тази връзка изясняването на диагнозата е необходима част от ефективното лечение.
